Несебър: Древната перла на Черноморието

Несебър, известен в древността като Месембрия, заема почетно място сред най-старите и емблематични градове в България. Разположен върху живописен малък полуостров, той е не само историческо съкровище, но и ключов туристически център – единственото българско пристанище, което приема мащабни круизни кораби с гости от целия свят. Признание за неговата уникалност идва през 1983 г., когато ЮНЕСКО включва старинния му център в списъка на световното културно наследство.

Величието на древната държава

Историята на града започва около 550 г. пр.н.е., а летописите до 1453 г. неизменно го описват като „богат и многолюден“. В ранните си години (между 550 и 572 г. пр.н.е.) Месембрия съществува като напълно независима държава. Градът е разполагал със собствена армия и мощен флот, които са му позволявали да води активна външна политика и дори да влиза в конфликти със съседни сили като Аполония (днешния Созопол). По-късно, през епохата на Средновековието, Несебър утвърждава значението си като административен център на стратегическата провинция Загора.

Неразгаданите тайни

Въпреки че богатата хроника на Несебър привлича поколения археолози и историци, градът все още ревниво пази своите загадки. Дори съвременната наука се затруднява да обясни някои аспекти от неговото минало, оставяйки редица въпроси без категоричен отговор.

Първо, как е възможно един сравнително малък полуостров от около 200 хектара, способен да побере не повече от две хиляди души, да контролира толкова обширна територия по време, когато Несебър е бил един от най-мощните градове-държави в Югоизточна Европа?

В древността територията му е била още по-малка, тъй като по-голямата част от тези двеста хектара са били заети от църкви. Към днешна дата са открити останки от 44 църкви. Това обаче не е много; съседният Созопол би се конкурирал с Несебър с 63 църкви на своите малко по-големи 280 хектара.

В средновековните градове построяването на църква е било въпрос на престиж и социален дълг за всеки заможен човек. Дори ако една църква вече е стояла на пет метра от вратата му, те пак са строили нова. В Несебър това е било точно така, където на една и съща улица, практически на едно и също място, двама души едновременно са издигали две църкви, една до друга.

Както вече споменахме, в Несебър са могли да живеят не повече от две хиляди души. И така, къде е живяло населението, което е управлявало толкова обширна територия? Кой се е молил в многобройните му църкви?

Тази мистерия остава без отговор, докато французинът Жак-Ив Кусто не изобретява водолазни екипировки.

Как крепостната стена е „потънала“ на дъното на залива?

В началото на 70-те години на миналия век студенти по история, които са били и водолази, идват на стаж в Несебър. По време на подводните си изследвания те забелязват, че следи от древната крепостна стена се простират в морето. По това време се е смятало, че тя ще завършва на 5-6 метра от брега. Любознателни студенти, екипирани с маски, шнорхели, плавници и водолазни екипировки, откриват, че стената се простира далеч в морето, цели 107 метра, достигайки дълбочина от 8 метра и едва след това се извива назад, следвайки контурите на Несебърския полуостров. От южната страна на полуострова линията на стената е открита на 300-400 метра от съвременния бряг.

Значи, древната и средновековна Месембрия са били 4-5 пъти по-големи по площ от съвременния център на Несебър? Не е случайно, че Несебър не е имал крепостни стени по протежение на брега. Монументалните руини са запазили само 99 метра от крепостната стена пред провлака и 20 метра пред пристанището. Останалата част от крепостните стени на древния град е под вода.

Учените все още спорят какво е причинило наводняването на част от града: геоложка катастрофа, потъване на брега поради нестабилност на почвата, покачване на морското равнище в Световния океан (от който Черно море е част) или комбинация от двете. За нас това няма особено значение – важното е, че градските стени на Несебър са под вода. Между другото, това предлага отлични възможности за подводен културен и исторически туризъм.

Между другото, следи от подобни крайбрежни наводнения могат да бъдат открити и в Созопол, Калиакра, Китен и Ахтопол. Цели квартали и древни пристанищни съоръжения са скрити под водата там.

Това ни напомня за един любопитен инцидент: през 1927 г., докато разчиствали морското дъно на пристанищната зона, моряци се натъкнали на древно гробище (некропол). Сред многобройните находки били два архаични релефа. Единият от тях бил занесен вкъщи от созополски моряк, който използвал релефа в продължение на много години като тежест за бъчва кисело зеле, преди да го прехвърли в Националния исторически музей.

Вторият релеф бил незабавно прехвърлен в бургаския музей. Той бил черен, затова местните историци го регистрирали като направен от черен гранит. През 2015 г. релефът бил включен в българска изложба в Лувъра в Париж. Там френски реставратори го почистили със съвременни средства и експонатът променил цвета си!

Оказало се, че релефът е направен от красив бял мрамор. И почерняването не е изненада: в продължение на две хилядолетия и половина всичко би почерняло на затлачено морско дъно.

Нека се върнем отново от Париж към Несебър. През 1830 г. холандският консул за черноморските пристанища, Тетбут дьо Марини, го посещава. Той събира данни за дълбочините на пристанищата от различни източници и в крайна сметка публикува редица карти и планове на черноморски пристанища и градове, включително Несебър.

Картата на Несебър, публикувана от холандския офицер, показва изобати на залива, обграждащ града. Изобата е линия, свързваща точки с еднаква дълбочина. Дълбочината е обозначена с числа. На тази карта Старият Несебър е ограден с линия, което предполага, че древната Месембрия е заемала площ приблизително четири до пет пъти по-голяма от съвременния град! Така, още през 18 век, Марини представя карта на подводния Несебър и тази карта е до голяма степен потвърдена от подводни археологически експедиции от края на 20 век.